Аз не вярвам на дни,
на клетви и думи,
младостта ме гори...
И боли до безумие.
Аз не искам да тлея
като въглен в прах,
като ден да живея
само няколко часа.
Ден покрит с прах.
На кого да разкажа,
че синьото има
нещо общо с паважа,
с обичта по килима.
И защо като студ
луната минава?
Може би някой луд
тя във мен разпознава?
Луната минава.
Ако можеш махни,
всичко сиво - махни!
За какво са ти дни,
ако нямаш мечти.
На кого да разкажа,
че жълтото има
нещо общо с миража,
нека днес да ме има.
Луната минава.