Хей,ти, как в мен изгря,
събра косите ми, сърце изплете...
Хей,ти, не вярваш ли – ела,
бъди на север нежно цвете.
Хей,ти, такава добрина,
гори ръцете ми - остава пепел.
Къде изгубих мъдростта
да бъда себе си, а после всеки.
Като магия с много имена
докосваш ме в съня и светя,
като вълните идвам до скала...
Не, не мога да успея.