Не зная как
да мина през този град.
Оставил бях
възможност да дойда пак.
Пр. Счупени улици
пилеех след мен.
Дъжд ли валеше там
последният ден?
Счупени улици –
по тях тичаме с теб.
Дъжд ли валеше там
последния ден?
...Или плачеше ти?
Не зная как
избягах от твоя смях.
Горд, глупав бях,
в очите ти виждах страх.
Пр. Счупени мигове
пилеех след мен.
Дъжд ли валеше там
последния ден?
Счупени мигове..
и твойте очи,
които ме питаха –
“Сънувам, нали?,”
но пак плачеше ти.
Пр. Счупени улици
пилеех след мен.
Дъжд ли валеше там
последния ден?
Счупени мигове
и твоите очи,
които ме питаха –
“Сънувам, нали?”,
но пак плачеше ти.