Нежелана самота

 

Моят спомен безсилен е той

да те върне с вълшебство сега,

вредом бродя в студ и в зной,

но към тебе не намирам аз следа.

 

Радостта ми в шепи отнесе,

а надеждите с думи ти стопи,

но забрави, че в моята песен

неизменно гласът ти ще звучи.

 

Не питам аз защо, къде, кога с кого

се чувстваш по-добре без мен,

върви не се бави, познай животът ти,

да бъде слънчев твоя ден.

 

Припев:

Има дни в една любов от тях извира красота,

те са с нас в живота нов и в нежелана самота.

Ти помни, че бил съм твой и дар от всичко съм ти дал,

ден без теб и тих покой, дори насън не съм желал. (2x)