Нива голяма,
работа много,
тя разорана е, чака за посев.
Тука до скоро само бурени виждах,
а пък от тях храната ни бе горчива.
Исках и аз да засея в нея,
тя е моето време,
то е лично за мене.
Но някой е сложиш висока ограда,
не мога да мина,
кой ще отвори?
От утре ще трябва всички да сеем,
за да покълне висока ръжта.
А за целта премахнете преградите,
за да дадем и ние нашия дял.
Отворете вратите
за всеки от нас!