Луната къса злобно сънищата ми
и те превръщат се
в смешна дрипа.
В стаята ми цяла нощ
до мен стои
и няма нак сега
оттук да минеш.
Луната къса нишката с деня.
Пленила ме е, не дава да се съмне.
Не дава право на новата роса,
на никой сън при мене да се върне.
Пак.....
Пр. И ти вече
не минаваш от тук.
Луната
още дебне напук.